|
||||
Поради това, че най-често заемат само емайла на зъба, керамичните фасети се изработват по-скоро прозрачни, за да поемат естествения “цвят” на зъба, образуван от подлежащия нюансиран дентин. Освен това те изтъняват до 0 към краищата си, което ги прави практически невидими след циментирането им. Този ефект се използва и при контактните лещи, които също не се забелязват, макар че са на толкова деликатно място. Вторият решаващ фактор в случая е омокрянето – както при окото, така и тук, конструкцията се намира в специфична мокра среда – в случая слюнката със нейните индивидуални оптични свойства. Порцелановите фасети са изключително крехки, което е без значение поради голяма точност на изработването им. Това осигурява при циментирането точно съвпадение между повърхностите – фактор с изключително значение за дълготрайността им. Изработването на фасетки става обикновено в две посещения – при първото зъбът се изпилява калибрирано до фиксираната желана дълбочина и се взима точен силиконов отпечатък; пациентът си тръгва с временно циментирани пластмсови копия на бъдещата конструкция в естествения цвят на зъбите около изпиления. По него в зъботехническата лаборатория се отлива модел, върху който се моделира фасета с четчици и послойно нанасяне на различни керамични маси – една изключително деликатна процедура. При второто посещение се прави проверка за точност и естетика (форма, цвят и др. детайли) с помощта на пациента и конструкцията се циментира постоянно с резин цимент. Последният трябва да е в същият цвят като керамика/порцелан и зъби и може да бъде само-, двойно- или фотополимеризиращ (втвърдяващ под интензивната светлина на фотолампата). В случаи, при които зъбите са с неподходящ цвят се ползва опакерен цимент, за да прикрие неестетичната ситуация под фасетките. Фасети не са приложими във всеки случай – ето защо те се поставят след сериозна анамнеза от страна на зъболекаря за състоянието и функционирането на областта – така например те не са подходящи при някои ортодонтски проблеми – ръбцова, дълбока, кръстосана захапка; при вредни навици - гризане на нокти или предмети, бруксизъм – скърцане или стискане на зъби и др. Тези високо естетични конструкции са с много дълъг живот – над 10-15 години и не променят вида си през целия престой в устата на пациентите, което ги прави метод на избор за предните участъци при липсата на съответните противопоказания. |
|
|||
© 2006 Dragomir Vazharov |