|
|||
Обратим пулпит
|
|||
Необратим пулпит
|
|||
Хронични периодонтити - грануломи
Обострени периодонтити - абсцесиТе възникват на базата на гореописания гранулом и водят до силни, непреминаващи зъбни болки, а впоследствие и до абсцес (когато инфекцията пробие костта и навлезе в меките тъкани). Тези случаи изискават спешна намеса – трепанация (пробиване на връхчето на зъба) в първа фаза или инцизия на абсцеса (при втора фаза). Последващото лечение е както при грануломите.
|
|||
Ендодонтията (кореновото лечение) е фундаментът в стоматологията, нещо като основата на една къща. Тя се занимава с запълването на каналите, които се намират в корените на зъбите. Свързана е предимно с работа “на сляпо”, което я прави манипулативно деликатна, а и често недооценена от пациента, тъй като единствено при нея липсва краен визуален резултат. Може да се каже, че тя е най-отговорната дисцилпина в зъболечението, тъй като усложненията при неправилното й провеждане са трудно доловими от носителя им, а често с нелеки последици за организма му. Това става поради факта, че при кореновото лечение стоматологът влиза в директен контакт с вътрешния организъм, провежда лечението си в тази деликатна зона на чести полесражения (с микробната инфекция) и оставя трайни следи (заплънката в каналите). Затова, освен мануалното (ръчно) усещане и доброто познаване на каналната анатомия, лечителят ползва услугите на рентгенови зъбни снимки и електрометричното определяне на точната работна дължина с уред, наречен апекслокатор..
Когато стоматологът прецени, че нервът може да бъде спасен без да се налага изваждането му, леченето завършва с биологична "превръзка" на откритата пулпа с калциево-хидрокисна паста, като ние се придържаме към фотополимеризиращ вариант, тъй като е по-устойчив и не се разтваря с времето, което би довело до дупка под пломбата. Възможно е впоследствие да се стигне до самоумъртвявяне, но важното е да се направи опит за запазване на лекувания зъб жив.
Когато се налага кореново лечение на пулпитен зъб, най-съвременният метод е витална екстирпация – при нея стоматологът под анестезия премахва пулпата на зъба (нерва). В доста държави поставянето на арсен или "умъртвяване на нерв" (буквално умъртвен зъб) е забранено, тъй като е възможна интоксикация, алергизация и вредно локално въздействие върху периапекса (просртанството в костта около върха на всеки зъб, където се развиват грануломите). След това каналът се разширава с ръчни и машинни инструменти и се промива с кипящи разтвори, за да се изкарат остатъците от кръв или зъбна тъкан. Тази механична и химична обработка става под рентгенов контрол, като преди нея се прави малка снимка с инструмент във всеки канал за точното определяне на работната дължина. По този начин на около 1 мм от върха се образува т.нар. “апикален стоп”, жизнено важен за точното запълване. При него се ползва каналопълнежна паста върху спирален пълнител, а след нея се поставят гутаперкови щифтове (пластични) за уплътняване и запълване на страничните хоризонтални микроканалчета. Методологията с активни канални средства за запълване е остаряла и дори забранена в някои държави (САЩ, Западна Европа), но все още се ползва масово у нас, тъй като при неточна работа не води до зъбни болки. Епоксидните смоли, с които работи един съвременен стоматолог са инертни и не се разтварят. Задължителна е и ренгенографията след запълване, за да се установи досигнат ли е апикалния стоп, който не трябва и да се подминава от лекуващия зъболекар, тъй като това ще доведе до болки и/или труден оздравителен процес.
Това са малките топчици или пламъчета около връхчето на корена, които могат да се открият само с помощта на рентгенова снимка и анализа й от стоматолога. Най-честите причинители са мъртви (по естествен път зъбната пулпа е некротизирала) или умъртвени от стоматолог зъби (например в резултат на предишно лечение на пулпит). Това заболяване е най-сериозното зъбно състояние, тъй като вреди на целия организъм. Костта около корените е богато кръвоснабдена и с лекота инфекцията (микробите и техните токсини) се разнася и уврежда жизненоважни органи (сърце, мозък, бъбреци, черен дроб и др.). Коварността на това заболяване идва от честата му безсимптомност, затова редовните профилактични прегледи при зъболекар са от решаващо значение за ранната диагностика и своевременно лечение.
При продължително нелекуване на един гранулом може да се стигне до по-голям дефект с формата и размера на фъстък на върха на корена – киста. Лечението на изпълнената с гъста течност кухина е: стандартно кореново лечение; ако не се повлияе се пристъпва към ендодонтско-хирургичната манипулация - апикална остеотомия; в най-тежките случаи се налага екстракция (вадене на корен от многокоренов зъб или целия зъб).
Особено внимание се обръща на неправилно лекувани или запълнени зъби (иатрогенност), тъй като те са най-честата причина за усложнения. В такива случаи зъболекарят използва размекващи пълнежната паста средства. Ако има счупен инструмент се налага изваждането му или подминаването му, а в най-лошия случай (ако йонофорезата и запълването не помогнат) – изваждане на корена. При еднокоренови зъби това означава екстракция, а при многокоренови се изважда само проблемния корен – хемисекция. © 2006 Dragomir Vazharov |
|