Карта на сайта

111111

 

 

Имплантология

Това е сравнително нов раздел на съвременната хирургия, който изцяло променя облика на един стоматологичен план на лечение. Зъбните импланти (наричани още имплантати или имплантанти), се завинтват на мястото на обеззъбената в различна степен кост и имитират естествени корени. Сега се ползват основно ендосални (вътрекостни) имплантати, като лечението може да е едномоментно или двуетапно. При първото върху имплантанта се поставя директо и надстройката (пънчето за последващата коронка), а при второто се слага метална тапичка-пазител върху импланта и той се зашива, покрит с лигавица; на втория етап се поставя надстройката или абатмънта.

Единствената разалика е, че всички имплантати не образуват пародонт около себе си (това са фините лигаменти между зъб и кост, които държат зъба), т.е. един зъбен корен е винаги по-предпочитан от изкуствения, но практиката показва, че въпреки това най-новите имплантати се справят отлично. Причината е в тяхната макро- и микроповърхност: те се завинтват чрез резба или притежават отвори по повърхността си към костта и така остеоинтеграцията е по-надежна; освен това се изработват от титан или керамика, които се обработват, за да придобият микромеханични ретенции (многократно увеличаващи кореновата им повърхност).

   
Така при липсващ единичен зъб не се налага изпиляване на мост и засягането на съседните зъби, а директно се поставя импланта между тях; впоследствие се поставя и коронката При извадени всички кътници може да се постави имплант в задния участък и върху него и последните зъби да се изработи мост, вместо протезата, която би се ползвала без помощта на имплантолог. Когато една тотална (цяла) зъбна протеза не се задържа добре, се поставят няколко импантанта и тя се превръща в облекчение за пациента. Най-драстичната промяна е преминаването от пълно обеззъбяване към два тотални моста (наричани още мостове-подкови) върху имплантати на двете челюсти.

Обикновено поставянето на надстройки и коронки, мостове или протези върху зъбни имплантати става след около шест месеца, като в този период се носят естетични временни конструкции. Когато се прецени, че съществува достатъчно и здрава опорна кост и пациентът е без парафункции (например стискане, скърцане със зъби) и вредни навици, е възможно директното натоварване на имплантат и завършването на случая непосредствено.

Конвенционална хирургия

Хирургията включва екстракция (безболезнено вадене) на зъб или зъби и корени, включително мъдреци (ретинирани -т.е. изцяло задържани в костта, и полуретинирани), инцизия на абсцеси (гной и подувания), циркумцизия (изрязване лигавицата над зъба) при затруднен пробив на мъдреци. Тя също е от решаващо значение за корекция на меките (венци, лигавица) и твърди (кост) тъкани преди протетично или ортодонтско лечение.


Консервативна (запазваща) хирургия

При нея целта е запазване на зъба или част от него. Тя включва:


Апикална остеотомия

Изрязване на кисти или грануломи безболезнено заедно с върха на корена на зъба през венеца, а дефекта е възможно да се запълни с костен или костнозаместителен материал.


Хемисекция

Премахване на единия от двата корена на долен кътник или един или два от трите корена на горен кътник.


Премоларизация

Разделяне на двата корена на долен молар (кътник), в резултат на което се оформят два премолара (предкътника).

 
 
© 2006 Dragomir Vazharov