Дъвкателния апарат се състои от зъби и пародонт, кости, стави (две темпоромандибуларни стави, които държат долната челюст), дъвкателни мускули. От тях най-често се увреждат зъбите и пародонта, следователно те са и най-често предмет на стоматологичното лечение. С отстраняване на проблемите им почти винаги се стига до утихване или изчезване на симптомите, идващи от останалите части на дъвкателния апарат. Така например неопределените болки около ухото могат да идват от неточно зъболечение дори само в един зъб с нарушение на оклузо-артикулационните му отношения (контактите му в покой и при хранене).

Зъби

Един зъб се състои от емайл, дентин, цимент, пулпна кухина с пулпа (нерв и кръвоносни съдове). Емайлът е най-външния, прозрачно бял слой, изграден главно от неорганични вещества. Това го прави устойчив при дъвчене, също и защитава подлежащите тъкани. Дентинът е по-богат на органични вещества, затова има жълтеникав оттенък от където идва и различната нюансираност в цвета на зъбите. Той е по-мек и по състав е подобен на човешките кости. Затова той подплатява емайла, а с нервните влакънца в него осъществява сетивна и градивна функция – затова боли ако се почиства без упойка. Пулпата храни самия зъб и от нея идва най-голямата част от неговата сетивност – при възпалението й болката е още по-силна.

Пародонт

Около зъба се намира зъбодържащият апарат наречен пародонт. Той включва периодонциум, околозъбна кост и венец. Периодонциумът е “амортисьорът” на зъба. Основна структура в него са колагеновите влакънца, които при хранене се опъват, т. е. зъбът опъва, а не натиска костта. Затова спомага и богатото кръвоснабдяване, нещо като омекотителна възглавница около зъба. Това е от огромно значение за постоянния престой на зъбите в устата; за разлика от тях имплантатите трудно изграждат периодонциум, натоварват костта, а това е честа причина за загубата им. Венецът предпазва и обвива костта около зъба и също участва в дъвкателния процес. Затова той е прилепнал плътно към костта около него, като малка част от него е свободна – около зъбната шийка – мястото се нарича венечен джоб. При здрав пародонт нормалната му дълбочина е максимум 2мм. Костта около зъбите е богато инервирана и кръвоснабдена, което я прави много чувствителна, но и бързо възстановяваща се област. От това произтича и бързото разпространяване на инфекции при непроведено или неправилно кореново лечение.

Хранене

Всъщност съществуването на зъбите е свързано с една основна функция – храненето (приемането, разкъсването и сдъвкването на храната). Ето защо е толкова важно дъвкателният комплекс да е ненарушен, като значимо място в него заема подредеността и интактността (здравината) на зъбите, зъбните редици и двете челюсти една към друга. В противен случай настъпват локални нарушения – например разкривяване на зъби около изваден зъб, влошена орална хигиена поради нарушената функция, което води до разваляне на околните зъби; общи нарушения – например гастрит при недобро смилане на храната поради изваден/и зъб/и; увреждане на мускули, кости, стави от дъвкателния апарат; неефективно снабдяване с хранителни вещества на органите в тялото поради приемане на еднообразна мека, най-често въглехидратна храна. Получава се порочен кръг, в който процесите се задълбочават неблагоприятно – и зъбите се увреждат от нарушеното съдържание на хранителни вещества в кръвта.
Всички елементи, участващи в храненето са от значение, но най-важно е самото сдъвкване, което става при триенето на дъвкателните повърхности на горните и долни зъби. Върху всеки зъб има миниатюрни точкови контакти, където се развиват сили от порядъка на 450кг. Ето защо от огромно значение е правилното възстановяване на тези повърхности от най-малките пломби до целите протези. Най-често проблемите в дъвкателния апарат започват от зъбите, затова се обръща внимание на т. нар. гнатология – науката за оклузалните и артикулационните съотношения (контактите в покой и хранене). Това е един от стълбовете на който се крепи стоматологията. Ако например един контакт е по-плътен се уврежда пародонта на зъба – натоварва се само той. Ако е по-нисък – не участва в храненето, а това го изключва от функция или се налага по-усилено дъвчене върху него (несъзнателно) и отново се натоварва неправилно. Възможно е създаването на неправилен контакт в детска възраст да доведе до тежки ортодонтски деформации – например да измести цялата долна челюст.